Колегите по време на войната

Въпреки че всички колеги в JYSK Украйна споделят обща трагедия, трудните моменти се изживяват по различен начин.

Някои колеги работят в магазини. Някои са в армията или в отбраната, която защитава гражданското население. А някои от тях са оцелели дни и нощи в мазета или бомбоубежища, заобиколени от враговете.

JYSK поддържа връзка с всички тях, а по-долу са някои от личните им истории.

Първа помощ за ранените

Андрий Безхлибни, Area Manager за мебелите в Киев, както и неговата колежка и партньорка Алина Дорош, която е помощник в отдела за обслужване на клиенти, помагат на полицейски патрули.

Преди да се присъедини към JYSK, Андрий е бил старши помощник в системата на здравеопазването. И двамата имат основни познания по оказване на първа помощ на ранените. В ранните дни на войната, те обучават войниците да оказват първа помощ. Сега спасяват човешки животи, като поемат задачи заедно с полицията.

„JYSK също помогна на нашето звено, като предостави спални чували, одеяла и хавлии. Освен това купихме всичко необходимо за полицията, благодарение на колегите ми от отдела за обслужване на клиенти“, казва Алина.

„Благодарим на компанията за вашата подкрепа, помощ и грижа. Сега е трудно и страшно и съм много уплашена всеки път, когато отивам на мисия. Но това е новото нормално в Украйна и всички ние изпълняваме важна работа на своите фронтове“, казва Андрий.

От Харков до Лвов

Store Manager Олексий Симбирьов от Харков е евакуиран в Западна Украйна след седемдневна бомбардировка.

„След като пристигнах в Лвов, веднага поисках да тръгна на работа и започнах още на следващия ден. Много съм щастлив от тази възможност, защото работните задачи отклоняват вниманието от проблемите, безпокойството и от следенето на новините“, казва Олексий.

„Гордея се, че JYSK не остана настрана, а вместо това дари много стоки на доброволците. Отворихме някои от магазините за нашите клиенти. Те имат нужда от нас, защото продаваме жизненоважни стоки. При килимите, възглавниците, матраците, разтегателните дивани и т.н. търсенето далеч превиши доставките. Продадохме всичко, което може да се продаде! От наша страна, ние се опитваме да предоставим уникално обслужване на всеки клиент въпреки специалните условия на работа“, продължава Олексий.

Девет дни в мазето

Юлия Бондарчук, Store Manager в Буча, недалеч от Киев, е живяла с децата си в мазето девет дни, обградена от боевете навън.

„Несигурността беше най-ужасното нещо, докато бяхме там. Страхувахме се да излезем навън, имаше непрекъснати бомбардировки, хеликоптери и реактивни изтребители. Шокиращата новина беше, че в търговския център, в който беше разположен нашият магазин, е паднала граната и е избухнал пожар“, казва Юлия, която е била сама с децата си, докато съпругът й е бил в чужбина.

„В крайна сметка намерихме един мъж, който имаше кола, и се осмели да ни откара. Бързо взех децата си и две котки, тъй като това бяха най-важните неща. След всички тези събития, материалните неща вече не означават нищо за мен. След това всичко ми е като насън: как тръгнахме и колко страшно беше това. Не мисля, че изобщо съм дишала. Хора с картечници, изстрели над главата. Спомням си, че благодарях на всички, че сме живи. Много съм благодарна на хората, които ми помогнаха в тази ужасна ситуация“, обяснява Юлия.

Силно единство

Анастасия Захарова от магазина в Буча е останала обградена в продължение на почти две седмици в ужасяващи условия със своя съпруг и тригодишния си син.

„На втория ден от войната интернетът спря. Три дни по-късно нямаше нито осветление, нито вода, а седем дни след това спря газта. Казват, че човек може да свикне с всичко. Да, адаптирахме се. Пренасяхме в кофи вода от един кладенец, направихме печка за готвене в двора, наливахме бензин от колите в генератора, за да заредим телефона. Всички съседи се превърнахме в един силен екип“, казва Анастасия.

„След това стана много страшно, когато боевете се приближиха и се разгоряха отвън, точно до нас, в продължение на три часа. Тогава имах само една мисъл: да си тръгнем от тук с детето, но беше твърде късно, градът ни беше окупиран. Около нашия жилищен комплекс имаше колони неприятелски автомобили. Чакахме хуманитарен коридор, който най-накрая беше отворен на 8 март. Бягството ни продължи много дълго време, движехме се в колона, дълга няколко километра. Видяхме всичко: оборудването, враговете. Те стояха на всеки сто метра с картечници, а около нас се чуваха само експлозии. Не знаехме какво можеше да ни се случи. Когато стигнахме до нашите войници, всички плачеха: Най-лошите моменти от живота ми бяха зад гърба ми“, обяснява Анастасия.

„Женският батальон“ на Катерина“

Катерина Хрушченко от магазина в Харков е била принудена да напуска дома си и града, а сега организира хуманитарна помощ в едно село близо до Харков.

В съседство са настанени около 500 имигранти от Харков. Много от тези хора са били редовни клиенти в магазина на JYSK, в който тя е работила.

„Всеки ден имам много неща за вършене: съставям списъци с мигранти, събирам данни за нуждите и молби от живущите, опаковам и раздавам хуманитарна помощ и т.н. Но реших да не спирам дотук. Присъединих се към доброволческата общност на жените. Нашата организация обединява волеви и активни жени от различни части на Украйна. Ние сме „Женският батальон“! Имаме собствен уеб сайт и активно разработваме страници в социалните мрежи“, казва Катерина.